Зигмунд Фройд издава „Тълкуване на сънищата" в самия край на XIX век. Първото издание се продава трудно — няколкостотин екземпляра за години. Днес малцина са я чели, но почти всички са чували основната ѝ идея.
Явно и скрито съдържание
Фройд разделя съня на две. Явното съдържание е това, което помните — сюжетът, образите, хората. Скритото съдържание е желанието, което сънят изразява, но в преправен вид.
Между двете стои това, което той нарича работа на съня: механизмът, който превръща желанието в образ. Той описва няколко негови похвата — сгъстяване, при което един образ носи няколко значения едновременно; изместване, при което важното се появява като нещо второстепенно; и превръщане в образ, при което абстрактна мисъл става картина.
Сънят като изпълнение на желание
Централната теза е, че сънят изпълнява желание. Дори неприятният сън, според Фройд, изпълнява желание — просто такова, което сънуващият не признава пред себе си.
Тази теза е и най-оспорваната. Кошмарите след травма, които възпроизвеждат преживяното почти дословно, трудно се вписват в нея. Самият Фройд се връща към този проблем в по-късните си работи и допуска изключения.
Какво остана и какво отпадна
От Фройд остана идеята, че сънят си струва да бъде изслушан — че той казва нещо за състоянието на човека. Остана и наблюдението, че емоцията в съня е по-надеждна от сюжета.
Отпадна претенцията за универсален речник на символите. Съвременните изследвания не подкрепят твърдението, че даден предмет означава едно и също нещо у всички хора. Отпадна и настояването, че всеки сън е за потиснато желание.
Днес повечето изследователи на съня биха казали, че Фройд е поставил верния въпрос и е дал отговор, който не се потвърждава.
Ако търсите значението на конкретен образ, започнете от това какво означава той за вас — кой се появява заедно с него и какво сте усетили. Това е по-полезно от всеки списък със значения.