Карл Густав Юнг е близък сътрудник на Фройд, преди двамата да се разделят окончателно през 1913 г. Разривът е и личен, и теоретичен: Юнг не приема, че всичко се свежда до потиснато желание.
Колективното несъзнавано
Основната идея на Юнг е, че освен личното несъзнавано — съставено от собствения опит — съществува и по-дълбок пласт, общ за хората. Той го нарича колективно несъзнавано и го обяснява с това, че човешката психика има вродена структура, също както има вродена структура тялото.
Доказателството, което посочва, е повторяемостта: едни и същи образи и сюжети се появяват в митовете на народи, които никога не са се срещали.
Архетипите
Архетипите са тези повтарящи се фигури. Юнг описва няколко основни:
- Сянката — това в самия себе си, което човек не признава. В съня често се явява като противник или преследвач от същия пол.
- Анима и анимус — женското у мъжа и мъжкото у жената, представени като фигура от другия пол.
- Мъдрият старец — фигура на знание и напътствие.
- Персоната — маската, която човек носи пред другите; в сънищата често се явява като дреха или роля.
Важното уточнение, което често се изпуска: архетипът според Юнг не е готов образ, а склонност той да се образува. Съдържанието идва от живота на конкретния човек.
Как Юнг тълкува сънищата
За разлика от Фройд, Юнг смята, че сънят не крие, а показва — просто на език, който трябва да се научи. Той предлага да се тръгне от самия образ, а не от предположението какво стои зад него.
Вторият му принцип е още по-практичен: сънят обикновено допълва будното съзнание. Ако наяве човек надценява нещо, сънят ще го смъкне; ако го подценява, сънят ще го уголеми.
Тази идея е в основата и на българското народно тълкуване, което често обръща знака: плач насън означава радост наяве.
Юнг не е бил проверяван експериментално по начина, по който днес се проверяват хипотези, и голяма част от казаното от него остава недоказуемо. Като начин да се мисли за сънищата обаче то се оказва по-издръжливо от речниците със значения.