Българските поверия не приемат всеки сън за значещ. Има цяла система от условия, при които сънят се смята за верен, и те са изненадващо последователни в различните краища на страната.
Времето на съня
Най-разпространеното правило е, че сънят под сутринта е верният. Обяснението, което се дава, е простичко: до сутринта тежката храна е смляна и главата е бистра.
Любопитното е, че тук традицията случайно съвпада с науката. Именно под сутринта фазите с ярки сънища са най-дълги, а тези сънища се помнят най-добре.
Дните от седмицата
Сънят срещу петък се смята за най-верен в голяма част от страната. Сънят срещу неделя се тълкува като бързосбъдващ се — до обед на същия ден.
В някои райони сънят срещу вторник и сряда се смята за незначещ.
Разказването
Тук правилата са най-строги и най-широко спазвани и до днес:
- лош сън се разказва преди обед, за да не се сбъдне
- добър сън не се разказва изобщо, докато не се сбъдне
- сънят се разказва на течаща вода — вадичка, чешма, река — за да го отнесе
Последното е един от най-устойчивите обичаи и се среща и днес у хора, които не биха се нарекли суеверни.
Постните и празничните нощи
Сънят в нощта срещу голям празник се смята за особено значещ. Най-често се посочват нощта срещу Богоявление, срещу Гергьовден и срещу Еньовден.
Тези правила не предсказват нищо. Те са начин, по който общността е подреждала отношението си към несигурното — и точно затова са интересни.